Да имаш лош нрав

Това да имаш лош нрав, да си избухлив — към кой аспект спада? (Недостатък на човешката природа.) Наличието на лош нрав може също да се нарече избухливост — това брои ли се за недостатък на човешката природа? (Не.) Как трябва да се гледа на това? Човек, който има добър нрав, който е вълк в овча кожа, винаги говори нежно и дружелюбно, никога не спори с никого и винаги казва това, което другите хора искат да чуят — това добро ли е? (Не.) Ако някой каже, че този човек е недодялан, той казва: „Да си недодялан е хубаво; недодяланите хора не създават неприятности“. Ако някой каже, че е плешив, той казва: „Да си плешив е хубаво; плешивите хора са умни“. Тоест, независимо какво казват другите или как се отнасят другите към него, той никога не губи самообладание и не се ядосва — добър ли е този тип човек? (Не.) Що се отнася до това кои хора харесва наистина, какви са мислите и възгледите му за добрите хора и добрите неща, и злите хора и злите неща, и дали одобрява добрите хора и ненавижда злите хора, или одобрява злите хора и ненавижда добрите хора, той няма ясни възгледи или позиция по тези неща и не коментира нищо. Независимо с какъв въпрос се сблъсква, той винаги го отминава с усмивка, като е особено сговорчив и не се ядосва. Това достойнство на човешката природа ли е? (Не.) Наличието на добър нрав не е достойнство на човешката природа, тогава наличието на лош нрав недостатък на човешката природа ли е? Може ли наличието на добър или лош нрав да определи каква е човешката природа на даден човек? (Не.) Например някои хора виждат някого да е нехаен при изпълнението на дълга си и не ги е грижа, виждат някого да смущава делото на църквата и не се възмущават, а дори казват: „Няма нищо, ще станеш по-добър — не бързай. Бог има ревностни и грижовни намерения за нас; ние трябва да се отплатим за Божията любов и Неговата благодат и не можем да бъдем нехайни. Обърни внимание на това следващия път“. Имат ли тези хора добър нрав? (Да.) Някои хора, когато видят някого да не защитава интересите на Божия дом, казват: „Би ли могъл да се опиташ да защитиш интересите на Божия дом? Би било толкова чудесно, ако проявяваше внимание към Божиите намерения. Трябва да бъдем добри хора — ако не сме добри хора, Бог няма да ни харесва. В начина, по който постъпваме, най-малкото трябва да защитаваме интересите на Божия дом — обърни внимание на това в бъдеще“. Показва ли се яд с това? (Не.) Техният нрав е доста добър, нали? Някои хора никога не се ядосват, каквото и да става. Когато видят, че някои хора често съобщават неверни числа, за да мамят Горното и Божия дом, докато проповядват евангелието, те казват: „Ако мнозинството от хората съобщават неверни числа по този начин, тогава това е течението на делото на Светия Дух — ние трябва да му се покорим!“. Някой ги опровергава, като казва: „Съобщаването на неверни числа е лъжа и мамене на Бог; не мога да направя това“. Те отговарят: „Защо не? Другите хора съобщават неверни числа, като съобщават само добрите новини, но не и лошите. Защо си толкова глупав?“. Когато видят хората да съобщават неверни числа, те се чувстват щастливи. Когато видят някои хора да се придържат към принципите и да отказват да съобщават неверни числа, те се ядосват и разгневяват, удрят по масата и казват: „Защо не съобщаваш неверни числа? Искаш да вървиш срещу течението на Светия Дух ли? Ако не съобщаваш неверни числа, ще те освободя! Ще те премахна!“. Какво мислите за това, че си изпускат нервите по този начин? (Лошо е.) Това е изблик на нечестив гняв. Да не си изпускат нервите, когато трябва, и да ги изпускат произволно, когато не трябва, като наричат злите неща справедливи, наричат съобщаването на неверни числа течението на Светия Дух и го възхваляват толкова много, и дори го насърчават — това не е ли сбъркано? (Да.) Когато видят, че някой отказва да съобщава неверни числа, те удрят по масата, ядосват се и гледат кръвнишки, като искат да го освободят или премахнат — това е „гръмовен гняв!“. Големият червен змей има „Операция Гръм“; тази демонстрация на сила от страна на дявола се нарича „Операция Гръм“, а това е „гръмовният гняв“ на тези хора. Ако откажеш да съобщаваш неверни числа и те ударят по масата и отприщят гръмовния си гняв срещу теб, в такава ситуация бихте ли посмели да се придържате към принципите, като съобщавате само реалните числа и отказвате да съобщавате неверни? Бихте ли посмели да се изправите и да ги критикувате и разобличите, като кажете: „Ти принуждаваш хората да съобщават неверни числа — ти си дявол! Дори наричаш следването на антихристи при съобщаването на неверни числа течение на Светия Дух. Това не е ли хулене на Светия Дух и хулене на Бог? Ти не различаваш правилното от грешното и хулиш Светия Дух, но въпреки това се смяташ за справедлив ангел. Не позволяваш на никого да се противопостави на твоето изискване да се съобщават неверни числа и дори си изпускаш нервите. Нямаш ни най-малко чувство за справедливост. Не само че не разобличаваш и не заклеймяваш злите неща, но също така позволяваш на гнева си да се разпали мощно срещу онези, които се придържат към истината и отказват да съобщават неверни числа, като дори отприщваш „гръмовния си гняв“ срещу тях. Това не е ли преднамерено прекъсване и смущаване на делото на Божия дом? Това поведение не е ли от същото естество като онова, което върши големият червен змей?“. И така, ако погледнем отново дали наличието на лош нрав наистина е недостатък на човешката природа или достойнство на човешката природа, това не може да се генерализира. Зависи от това какви ситуации карат даден човек да си изпусне нервите и какви ситуации не го карат, както и защо този човек обикновено има лош нрав. Зависи от това към какво се стреми този човек, дали този човек има принципи за своите постъпки и какво точно е отношението му към истината, както и отношението му към Бог, Божието дело, интересите на Божия дом и делото на църквата. Ако в името на отстояването на истините принципи, защитата на интересите на Божия дом и защитата на делото на Божия дом, той последователно проявява лош нрав, когато е изправен пред различни зли хора, събития и неща, тогава това е достойнство на неговата човешка природа. Но ако никога не се ядосва или разгневява, когато е изправен пред различни зли неща или неща, които се съпротивляват на Бог, сякаш няма нищо общо с тях, тогава това не е недостатък на неговата човешка природа — това е лоша човешка природа, пълна липса на чувство за справедливост и разбира се, спада към категорията на покварения нрав. И така, как трябва да се гледа на нрава? Това, че даден човек има добър нрав, не означава непременно, че неговата човешка природа е добра, и това, че има лош нрав, не означава непременно, че неговата човешка природа е лоша — зависи към какво е насочен лошият му нрав. Ако лошият му нрав е насочен към неща, които са зли, мрачни и не са съобразени с истината — ако е насочен към неща, които нарушават принципите на Божия дом, вредят на интересите на Божия дом и прекъсват и смущават делото на църквата — и той често се ядосва и си изпуска нервите поради чувство на безпокойство, раздразнение и тревога относно тези неща, то това не е лоша човешка природа. Това е проява на внимание към Божиите намерения, това е достойнство на човешката природа. И обратното, ако при сблъсък с тези негативни неща той не показва никакъв нрав, не се притече да защити интересите на Божия дом или Божието свидетелство и не се придържа към истините принципи, и не се притече да спре или да ограничи тези неща, а вместо това позволява на тези прекъсвания и смущения да растат и да се разпространяват безконтролно, тогава, въпреки че такива хора може да изглеждат с много добър нрав, в действителност характерът им е порочен. Не е ли така? (Така е.) Как трябва да се гледа на въпроса с лошия нрав? Зависи към какви неща е насочен лошият нрав на даден човек; трябва да гледате какъв е характерът на този човек, към какво се стреми и по какъв път върви, както и какво отношение има към истината, към Бог, към делото на Божия дом и към интересите на Божия дом. Точен ли е този начин да се гледа на нещата? (Да.) Ако човек няма чувство за справедливост, но е избухлив, лесно се разгневява и е много прибързан, когато общува с хората в ежедневието си, често настръхва от гняв и често спори и влиза в сблъсъци с другите за дреболии, като дори използва груб език, това не е недостатък на човешката природа — това е порочен характер. Погледнато през призмата на покварения нрав, нравът на този човек е жесток и никой не смее да го провокира. Той не си изпуска нервите, за да защитава справедливи каузи, да защитава положителни неща, да отстоява истините принципи или да защитава интересите и делото на Божия дом, а за да защитава всички свои собствени интереси, своята репутация, статус, суета, материални притежания, пари и т.н. Лошият нрав на такъв човек може да се класифицира като порочен характер. Лошият нрав трябва да се разглежда в зависимост от ситуацията, като се вземе предвид към какво е насочен лошият нрав на даден човек и какви са намеренията зад него. Ако с цел да защити собствените си интереси или да предпази репутацията и статуса си, той може наистина да си изпусне нервите и да вдигне скандал заради една-единствена забележка, тогава характерът му е порочен. Ако той като цяло е доста великодушен, когато става въпрос за неща, засягащи личните му интереси — например, когато хората понякога правят забележки, които са насочени към него и малко нараняват гордостта му, или малко се възползват от него, той обикновено ги подминава и не си изпуска нервите — ако не се безпокои за дреболии и може да бъде сговорчив, докато общува с другите, но си изпуска нервите, когато види някого да прекъсва и смущава делото на църквата и да причинява вреда на интересите на Божия дом, тогава това не е лош характер. По-скоро това е чувството за справедливост, което човешката природа трябва да притежава; това е достойнство на човешката природа.

Склонност към сърдене

Склонността към сърдене — към какъв вид проблем спада това? (Недостатък на човешката природа.) Това е недостатък на човешката природа. Какви хора са склонни да се сърдят? (Дребнавите хора.) Дребнавите хора, обидчивите хора и децата са склонни да се сърдят. Когато се сблъскат с някакъв дребен проблем, те се палят за щяло и нещяло, отказват да говорят с теб, отказват да те виждат и не отговарят на обажданията ти. Ти неволно казваш нещо, което ги наранява, и те започват да се сърдят, като те игнорират дълго време, и дори когато ги попитат за това, не казват нищо. Ти ги питаш: „Какво не е наред? Ако има проблем, нека го разрешим. Ако ти дължа нещо, ще се реванширам. Ако нещо, което съм казал, те е наранило, извинявам се и мога да направя каквото искаш“. Но въпреки това те остават мълчаливи и се сърдят. Такива хора не са ли проблемни? (Да.) Това е анормална човешка природа. Всички проблеми, свързани с човешката природа, които не достигат нивото на въпроси, засягащи характера, спадат към недостатъците на човешката природа. Недостатък означава, че нещо, което би трябвало да присъства в нормалната човешка природа, липсва у някого — отношението му или начинът, по който постъпва и се справя с нещата, е анормален или незрял и не отговаря на критерия за разум на нормалната човешка природа. Това е недостатък. Склонността към сърдене, от една страна, дразни другите и те не обичат да общуват с такива хора. Освен това склонността към сърдене е детинска незрялост. Обикновено само децата на около десет години се държат по този начин — възрастните нямат тези проявления. Когато такъв човек е в добри отношения с теб, вие двамата сте неразделни. Но когато нещата помежду ви се влошат, той става враждебен, сърди се, отказва да говори с теб, връща всичко, което си му дал, и прекъсва връзката с теб завинаги. И все пак, кой знае — един ден може да възстановите отношенията си и да станете близки както преди. Това са проявления на незрялост. Всички тези проявления на незрялост се наричат недостатъци на човешката природа. Склонността към сърдене е недостатък на човешката природа. Хората, които са склонни да се сърдят, е най-вероятно да забавят нещата, докато изпълняват някакъв дълг. Никога не знаеш кога може да започнат да се сърдят с дни, защото някой е казал нещо, което ги е наранило. Колкото и важен да е дългът, те могат да спрат, без да кажат нищо. Ти може да си мислиш, че все още изпълняват нормално своя дълг, но в действителност те отдавна са спрели работата си. Следователно е наложително никога да не възлагате важна работа на хора, които са склонни да се сърдят, особено задачи в критични етапи, тъй като те са изключително своенравни, винаги са емоционални и склонни да се сърдят, като им липсва рационалност, което лесно води до това да изоставят работата си по време на изпълнението на своя дълг. Ако тази работа непременно трябва да бъде свършена от тях или няма кой друг да ги замени, тогава, когато им възлагате работата, трябва да има някой, който да надзирава работата им. Ако има друг човек, който може да ги замени, тогава не бива да им се възлага относително важна работа. Например, някои хора имат малко заложби и могат да се справят с работата на църковен водач, но когато някой брат или сестра каже нещо, което да ги нарани, те започват да се сърдят: „Напускам! Можете да оставите когото си искате за водач. Аз се прибирам вкъщи да си гледам живота — приключих с това!“. Щом започнат да се сърдят, те могат да се откажат от своя дълг и да си тръгнат, и кой знае кога ще се върнат. Надеждни ли са такива хора? (Не.) Те си изкарват гнева върху своя дълг и църковната работа, като се отказват от своя дълг по всяко време. Това не е ли проявление на незрялост? (Да.) Да се отнасят към своя дълг и църковната работа сякаш е детска игра, като игра на семейство — това е проявление на незрялост. Когато децата си играят на семейство, това е просто игра — ако се разстроят, спират да играят; това не забавя нищо. Но да се отнасят към църковната работа или някакъв дълг като дете, което си играе на семейство, като напускат, когато си поискат — това не забавя ли нещата? Това не просто забавя техните собствени дела — ако са църковни водачи, църковната работа се забавя от тях. Ако изпълняват важен дълг, тогава този важен дълг се забавя. Следователно, когато избирате хора, които да използвате, трябва да обмислите дали имат проблема със склонността към сърдене. Ако наистина имат този проблем, тежък ли е? Колко е тежък? Ще се откажат ли от работата си? Когато се сърдят, ще се разфучат ли, ще се приберат ли у дома и ще спрат ли да изпълняват своя дълг, като отказват да се върнат, без значение кой ги вика? С хора от този тип се работи много трудно. Никога не ги използвайте — те са чепат сорт. Увещаването не върши работа, дисциплинирането им не върши работа и независимо как общувате за истината, на тях им е трудно да приемат. Само когато сами го проумеят и го разберат сами, могат да се възстановят и да се върнат към нормалния разум. Следователно, освен че някой има покварен нрав, ако човешката природа на този човек има също много недостатъци или слабости, тогава, щом се сблъска с нещо неприятно, това може да го накара да стане толкова негативен, че да не може да се възстанови. Дори и да има някаква решимост и да е готов да се стреми към истината, за да постигне спасение, и дори да има нагласата да изпълнява добре своя дълг и да отговаря на критериите като сътворено същество, когато възникнат трудности или неприятни ситуации, той вече не може да продължи напред. Следователно, ако даден човек иска да се стреми към истината и да изпълнява добре своя дълг, той трябва да търси истината, за да преодолее всички недостатъци или слабости, които може да съществуват в неговата човешка природа. Ако не притежаваш сърце, което има огромно желание за Бог или копнее за истината, и не си готов да преодолееш тези недостатъци на човешката природа или имаш недостатъчна решимост да го направиш, тогава предизвикателствата, пред които си изправен, ще бъдат многобройни. Ако не можеш дори да промениш или да превъзмогнеш тези лични недостатъци, ще бъде още по-трудно да се отървеш от своя покварен нрав.

Да обичаш да се възползваш

Нека сега поговорим за „това да обичаш да се възползваш“ — какъв вид проблем е това? (Недостатък на човешката природа.) Това недостатък на човешката природа ли е? Това да обичаш да се възползваш е проблем на характера. Ако някой се възползва във всяка ситуация, дори за нещо толкова дребно като зеленчук, лист хартия или малка бутилка вода, това е проблем с неговия характер — характерът му е порочен. Това не е недостатък на човешката природа. Разбирате ли? (Да.) Такива хора имат порочен характер и нямат почтеност. Когато пазаруват в магазин, те винаги се опитват да се пазарят и да искат отстъпки. Когато купуват зеленчуци на пазара, те спорят безкрайно за няколко цента. Когато отседнат в хотел и видят безплатни неща като кърпи за еднократна употреба, четки за зъби и паста за зъби, те отнасят всичко у дома, без да оставят нито едно нещо от страх да не изпуснат нещо. Някои хора казват: „Дали обичат да се възползват, защото са бедни?“. Не, този тип човек просто има такъв вид характер. На семейството му не липсват пари, но въпреки това той настоява да се възползва. След като повярва в Бог, този тип човек дори се възползва от Божия дом. Някои хора не ядат в собствения си дом, а винаги отиват в дома на домакините, за да ядат на чужда сметка, като се преструват, че са там, за да помагат да се вършат неща за дома на домакините. Те тайно използват вещите на братята и сестрите. Избягват да използват собствените си неща и винаги използват вещите на другите. Не носят собствените си дрехи, а винаги носят нечии чужди. Когато видят някого да пере, го молят да изпере и няколко техни неща покрай своите, и в крайна сметка му дават да изпере седем или осем дрехи — това явно е възползване. Те просто имат такъв вид характер. Въпреки че семейството им явно има пари, те все пак заемат пари от братята и сестрите. Когато ги попитат кога ще ги върнат, казват: „Ще ги върна, когато имам пари. Ако нямам пари, как мога да ги върна? Нямам пари — имам само живота си!“. Какво означават тези думи? Те очевидно не искат да се издължат и никога не са имали намерение да го правят — просто искат да се възползват, като използват парите на други хора за собствено удоволствие и за да харчат на воля. Това е тяхната цел. Когато видят, че някой си е купил нещо ново, живо се интересуват и постоянно мислят как да го вземат назаем. Ако собственикът се нуждае от него и не иска да го даде назаем, те въпреки това го вземат насила. Използват го, докато остарее или се счупи, и пак не го връщат, като се отнасят към него, сякаш е тяхно собствено. Този тип човек се възползва навсякъде, като взема неща назаем и никога не ги връща. Това недостатък на човешката природа ли е? (Не.) Това е липса на почтеност и порочен характер. Някога виждали ли сте такъв тип човек? (Да.) Има доста такива. Кажете Ми, може ли този тип човек да практикува истината? (Не.) Какви хора са повечето от тези индивиди? Не са ли негодници? Колкото и да се възползват от другите, тяхната съвест не изпитва никакво самообвинение. Кажете Ми, имат ли съвест? (Не.) Що за хора са онези без съвест? Нека не казваме дали са добри хора, или зли хора — най-малкото, на тях им липсват най-основното ниво и условия на човешката природа, изисквани за практикуване на истината. Преди общувахме, че за да практикува истината, човек трябва най-малкото да притежава съвест. Съвестта на човек включва чувство за срам. Имат ли чувство за срам онези, които винаги се възползват от другите, без да изпитват никакво самообвинение в съвестта си? (Не.) Могат ли хората без чувство за срам да практикуват истината? (Не.) Те извършват зло, без да чувстват нищо и без никакъв укор от съвестта си. Следователно вършенето на справедливи дела и вървенето по правия път не представлява интерес за тях, защото тяхната човешка природа няма нужда от такива неща. Какви са техните нужди? Тяхната нужда е да защитят собствените си интереси от всякаква загуба, като същевременно вземат интересите на другите и ги употребяват в своя полза. В тяхната човешка природа няма чувство за укор или самообвинение за такова поведение, нито каквото и да е чувство за срам. Следователно за този тип човек е много трудно да практикува истината. Неговото верую за поведение е: всичко, което е от полза за самия него, независимо дали в материален или в психологически смисъл, ни най-малко не бива да се изоставя. Що се отнася до добрите и ценни неща на другите, той винаги иска да ги притежава, да ги заграби или дори насила да ги вземе във владение. Щом му се отдаде възможност, той ще заграби добрите неща на другите за себе си. Категорично не може да си позволи да пропусне възможността, а ако я пропусне, цял живот ще съжалява. Това е неговото верую в начина, по който постъпва. Тъй като се ръководи от това верую, той смята, че е обосновано, и се чувства спокоен, когато се възползва от другите и претендира за облагите на другите като за свои собствени, като смята, че е голямо постижение. Ако не успее да се възползва или пропусне възможност да го направи, той смята, че се е провалил, и смята себе си за глупав. Когато се възползва, се чувства добре, доволен и спокоен. Но когато види възможност да се възползва и не го направи, се чувства разстроен и неспокоен: „Ако не се възползвам от това, е загуба. Ако някой друг го вземе, няма ли аз да бъда ощетеният?“. Вижте това — може ли някой, който се ръководи от това верую, да се опита да бъде добър човек? (Не.) Когато практикуват истината, хората трябва да се избавят от много неща, като например лелеяното си чувство за гордост, статус и други психологически неща, както и някои материални неща. Всички те включват лични интереси и практикуването на истината изисква хората да се опълчат на тези неща, да ги преодолеят, да се отърват и да се избавят от тях. Хората, които обичат да се възползват, изобщо не могат да направят нищо от това. Те не могат да се избавят от гордостта или статуса си и са още по-малко способни да се откажат от каквито и да било материални интереси. Когато става въпрос за практикуване на истината, те не могат да направят нищо от това. И така, могат ли да практикуват истината? (Не.) Следователно изключително им е трудно да практикуват истината. Те искат да притежават всички психологически и материални добри неща за себе си и никога не могат да се избавят от тях, което пряко противоречи на принципите на практикуване на истината и е в разрез с тях. Ето защо те не могат да приложат истината на практика. Само вижте онези, които особено много обичат да се възползват — докъде стигат? Когато посещават нечий дом, те дори гледат да пийнат от водата му и да хапнат от храната му, преди да си тръгнат. Кажете Ми, могат ли хора с такъв вид характер да практикуват истината? (Не.) Техният критерий за измерване на всичко се основава на принципа дали могат да се възползват и да придобият облаги. Личната изгода е принципът, чрез който те измерват всичко. Собствените им постъпки са съсредоточени единствено върху това да се възползват от другите. Стига да не търпят загуби и да могат да се възползват, те чувстват, че си струва. Смятат, че в постъпките си човек трябва да може да се възползва и че човек е интелигентен и находчив само ако често се е възползвал — ако някой не знае как да се възползва, този човек е глупав! Нормата за собствените им постъпки е само да се възползват и никога да не търпят загуби. Те възприемат този подход като норма за постъпките си — могат ли да практикуват истината? (Не.) Истината има ли някакво място в сърцата им? Може ли тя да има власт в сърцата им? (Не.) Тогава какви истини могат да практикуват те? (Никакви.) Те не могат да практикуват абсолютно никакви истини — твърде са непочтени, което кара другите да ги презират. Някои хора изпълняват дълг в Божия дом; Божият дом им предоставя някои неща за ежедневна употреба, а те често искат още, като използват извинението, че са ги свършили, когато всъщност все още им е останало малко. Защо винаги искат още? Те си мислят: „Ако не се възползвам от това и някой друг го направи, няма ли аз да бъда ощетеният?“. Вижте това — какъв вид характер е това? Критерият, който този тип човек използва за измерване на всичко, се основава на принципа дали може да се възползва и да придобие облаги. Сърцата на такива хора са изцяло погълнати от мисли за интереси. Както и да общуваш с тях за положителни неща или за истината, те отказват да го приемат, което няма нищо общо с техните заложби или с това дали могат да разберат — просто тяхното верую в това как постъпват е проблемно. В никакъв случай няма да приемат или да практикуват положителни неща, нито ще се придържат към истините принципи. Те са изключително непочтени. Кажете Ми, необходимо ли е да се общува за истината с такъв тип човек? (Не.) Защо не? (Защото той никога няма да практикува истината.) На такива хора им липсва чувство за съвест в тяхната човешка природа и те не притежават основните условия за практикуване на истината. Сърцата им са съсредоточени единствено върху това да се възползват и да придобият облаги. Може да се каже, че този тип човек е просто недостоен да чуе истината и недостоен да слуша проповеди за постигане на спасение. Вижте, вие не разбирахте напълно какъв проблем е това да обичаш да се възползваш, нали? Дори си мислехте, че това е недостатък на човешката природа. Това недостатък на човешката природа ли е? (Не.) Сега разбирате, нали? Какъв проблем е това? (Това е проблем на характера — този тип човек е непочтен.)

Склонност да се дава за благотворителност

Нека сега поговорим за склонността да се дава за благотворителност. Ако зад склонността на даден човек да дава за благотворителност не стоят мотиви и това е просто поведение или обичайна практика в ежедневието му, тогава тази склонност към даване за благотворителност трябва да се счита за достойнство на човешката природа. Във всеки случай даването е по-добро от получаването. Най-малкото, човек, който е склонен да дава за благотворителност, има сърце, което съчувства на другите, и елемент на доброта в своята човешка природа и не е стиснат, нито придава голяма важност на материалните неща. Нещо повече, когато притежава относително изобилни материални блага, той ще раздаде своите излишни вещи или онези, които не използва, но са подходящи за използване от други, като направи живота на другите хора малко по-комфортен или удобен. Ако съдим по мотива зад тези действия, най-малкото, хората със склонност да дават за благотворителност имат добра човешка природа и показват същностни проявления на съчувствие и съжаление към другите — това е достойнство на тяхната човешка природа. Такива хора имат относително добър характер, много по-добър от този на злите хора, които обичат да се възползват от другите и своеволно да заграбват притежанията на другите — те донякъде имат по-голяма почтеност. Те дават за благотворителност и помагат на другите, без да търсят нищо в замяна, без да търсят похвала от другите или да оставят след себе си добра репутация. Това е просто тяхната нагласа в постъпките им или техният начин на живот. Например, когато видят, че на някого му липсват дрехи, те незабавно дават своите излишни дрехи на този човек, за да ги носи. Когато видят, че семейството на друг човек е бедно и често не може да се нахрани достатъчно, те им дават малко от ориза на своето семейство, за да могат и те да имат достатъчно за ядене. Когато си купят нов компютър и видят, че компютърът на някой друг едва работи, те дават стария си компютър на този човек, за да го използва. Те дават за благотворителност, без да търсят нищо в замяна — просто характерът им е такъв. Това е достойнство на човешката природа и може също да се класифицира като проявление на добър характер. Поведението на склонност към даване за благотворителност изобщо не е лошо, но някои хора, понеже са склонни да дават за благотворителност, често си мислят: „Аз съм добър, аз съм благороден, аз съм щедър. Животът на много хора се подобри, след като получиха милостинята и подкрепата ми. Аз съм обект на Божието спасение. Ако Бог не спаси някого като мен, какъв човек би спасил Той?“. Те често смятат себе си за „добър човек, който е склонен да дава за благотворителност“. Да предположим, че някой им каже: „Твоята човешка природа не е добра. Вършиш много неща, които са в разрез с истината, и не обичаш истината“. След като чуят това, те ще се ядосат. Какъв е проблемът тук? Семействата на някои хора са относително заможни и всички братя и сестри около тях са получили услуги от тях. Така че тези хора често размишляват: „Аз се отнасях много добре към тези хора в църквата — всички те са получили някаква помощ от мен. Нямам ли престиж и статус в сърцата на тези хора? Не съм ли аз човекът в църквата с най-добрите заложби и най-добрата човешка природа? Не трябва ли аз да бъда водач? Не трябва ли всички братя и сестри да ме слушат?“. Какъв е този проблем? Това не е ли проблем на покварения нрав? (Да.) Само защото имат донякъде добро поведение, те вече не си знаят мярката, третират това поведение като капитал, като винаги искат да бъдат църковен водач и егото им набъбва, като сe мислят за изключителни. Те не свързват със себе си различните видове покварен нрав, разобличени от Божиите слова. Вярват, че склонността им да дават за благотворителност означава, че са добри хора, че нямат никакъв покварен нрав, че всичко, което правят, е правилно и че трябва да бъдат водачи и пример в църквата, както и че всички братя и сестри трябва да им подражават. На какво са разкривания тези неща? (Покварен нрав.) Това се е издигнало до нивото на покварения нрав. Въпреки че склонността да дават за благотворителност е достойнство на човешката природа, ако някой преценява себе си като добър човек, който със сигурност ще бъде спасен заради това, правилна ли е такава мисъл и гледна точка? Те смятат доброто си поведение на склонност към даване за благотворителност за притежаване на добър характер и благородна почтеност и дори смятат това за практикуване на истината и покорство пред Бог. Това е груба грешка. Това е надменност и самоправедност, и пълна липса на самосъзнание. Може да се каже, че склонността към даване за благотворителност е добро поведение. В най-добрия случай човек, който е склонен да дава за благотворителност, има сравнително добър характер, много по-добър от онези, които се възползват. Въпреки това не можеш да твърдиш, че си добър човек, че нямаш покварен нрав и притежаваш истината реалност и че си пригоден да бъдеш църковен водач и да стоиш над другите, и да издаваш заповеди, просто защото имаш това добро поведение на склонност към даване за благотворителност. Това е надменен нрав. Въпреки че си склонен да даваш за благотворителност и да помагаш на другите — проява на известно добро поведение — което е достойнство на човешката природа, това не доказва, че нямаш покварен нрав. Ако третираш склонността си да даваш за благотворителност и да помагаш на другите като капитал и развиеш амбиция да станеш църковен водач и да се издигнеш над другите, това е въпрос на покварен нрав. Виждаш ли разликата сега? Това, че някой има добър характер, не означава, че няма покварен нрав. Някои хора по принцип взаимодействат и общуват с другите сравнително добре — те не се възползват от другите и дори са склонни да дават за благотворителност и да помагат на другите — те имат някои достойнства на човешката природа. След като обаче прекараш известно време с тях, откриваш, че са много надменни, че обичат да се хвалят и че понякога дори лъжат и са доста измамни. Ако ги критикуваш, те отказват да го приемат и са донякъде жестоки, като дори блъскат по масата и казват: „Вярвам в Бог от толкова много години — кой не е получил милостиня от мен? Питай братята и сестрите — възползвал ли съм се някога от някого? Някога навредил ли съм на някого или наранил ли съм някого?“. Това, че не си навредил на другите, прави ли те добър човек? Да не вредиш на другите не е ли просто най-малкото, което човек трябва да прави? Каква причина имаш да бъдеш високомерен? Да не си навредил на когото и да било и да не си наранил никого е това, което човек трябва да прави — това не е капитал. Това, че не се възползваш от другите, не означава, че си способен да практикуваш истината и да се покоряваш на Бог. Трябва да се научиш да се самоанализираш и да можеш да приемаш критиката и помощта на другите — едва тогава ще бъдеш човек с разум. Сега си кастрен, защото си разкрил покварен нрав и действията ти не са съобразени с истината. Това не е отричане на факта, че твоето добро поведение на склонност да даваш за благотворителност е положително нещо, нито отричане на твоя характер. По-скоро кастренето и разобличаването се практикуват, защото си направил грешка и си нарушил истините принципи. Ако можеш да го приемеш, тогава си някой, който обича истината и може да практикува истината. Ако не го приемаш, тогава твоята склонност да даваш за благотворителност в най-добрия случай е достойнство на човешката природа. Но тъй като надменността, жестокостта и нечестивостта вземат връх в твоя покварен нрав, ти не можеш да приемеш истината и затова си изключително низък и не струваш нищо. Когато са изправени пред кастрене, хората от този тип вдигат огромна олелия, говорят за своята квалификация и парадират с малкото добро поведение, което са проявили. Държат се като бесни кучета, като изпадат в ярост. Този донякъде добър имидж, който са имали, напълно изчезва и естеството им е напълно разобличено. Всички виждат това ясно и казват: „Този човек има тежък покварен нрав — той е зъл, опърничав човек! Късмет е, че не беше избран за църковен водач. Ако беше станал църковен водач, не би понесъл и най-малката критика — ако някой се опита да го освободи, той никога не би оставил този човек на мира и щеше да се бори с него до смърт. Това би било пагубно!“. Ако гледаш само един аспект на тяхното добро поведение или едно качество на тяхната човешка природа, просто не можеш да видиш какъв е техният покварен нрав, какво е отношението им към истината, нито дали могат да се покорят на истината. Когато разкрият покварен нрав и след това са подложени на разобличаване и кастрене, малко по малко отношението им към истината ще излезе на повърхността и ще бъде разобличено. Следователно характерът на човек или достойнствата и недостатъците на неговата човешка природа не могат напълно да определят дали той приема истината. Като се гледа неговият характер или достойнствата и недостатъците на неговата човешка природа, също е невъзможно да се види какво е отношението му към истината. Едва когато разкрие покварен нрав или когато е изправен пред разобличаване и кастрене, отношението му към истината ще бъде разкрито и едва тогава може да се знае дали той обича истината, дали може да практикува истината и колко надежда има да бъде спасен в крайна сметка. От склонността на такива хора да дават за благотворителност и да помагат на другите можеш да видиш какви достойнства и недостатъци на човешката природа имат. След това, от поредицата им от проблеми — като това, че стават надменни и самоправедни и искат да станат водачи и да стоят над другите заради склонността си да дават за благотворителност и да помагат на другите — можеш да видиш ясно отношението им към истината; и въз основа на отношението им към истината можеш да видиш ясно дали могат да постигнат спасение. Чрез това поведение можеш да разпознаеш достойнствата и недостатъците на тяхната човешка природа, да разпознаеш характера им и в същото време да се научиш да правиш разлика между човешка природа и покварен нрав, но не можеш напълно да прецениш дали те в крайна сметка могат да бъдат спасени, нито какъв ще бъде техният изход. Преценката дали някой може да бъде спасен е малко по-сложна — трябва също да гледаш дали той може да приеме истината, да се самоанализира и да има истинско разкаяние, когато разкрие покварен нрав; трябва да се съди въз основа на тези аспекти.