Как човек да се стреми към истината (8) Трета част
Използване на това дали хората имат или нямат духовно разбиране, за да се оценят заложбите им
Ако оценяваме заложбите на хората, като използваме истините принципи по този начин, тогава съответните проявления са тези, за които току-що общувахме. И така, ако използваме това дали хората имат или нямат духовно разбиране, за да оценим заложбите им, как трябва да подходим към това? Хората с добри заложби определено имат духовно разбиране, нали? (Да.) Това, което се има предвид под наличие на духовно разбиране е, че те могат да разбират истината, да схващат истините принципи и да използват истината, за да разрешават различни проблеми, които възникват в процеса на вярване в Бог и които са свързани с истините принципи, както и да се справят с различните вътрешни въпроси на Божия дом, като използват истината. Тогава какво да кажем за различните въпроси от външния свят? Тъй като хората с добри заложби имат духовно разбиране и притежават способността да се справят с различни въпроси, те могат също така да използват някои принципи, относително основани на нормалната човешка природа, или някои принципи, близки до положителните неща, за да се справят с въпросите от външния свят. Въпреки повърхностните различия, основите на различните неща са едни и същи, а принципите в различните неща са основно това, което хората с добри заложби могат да схванат, така че най-общо може да се каже, че хората с добри заложби имат духовно разбиране. Наличието на духовно разбиране не означава да си способен да общуваш с духовния свят; по-скоро означава, че човек може да схване основните закони и принципите на различните неща. Това е пряк, прост и обикновен начин да се каже. Способността да се разбират основните закони на нещата от външния свят и принципите, които включват истината, е проявление на хората с добри заложби. И така, как можем да преценим проявленията на хората със средни заложби въз основа на това дали имат духовно разбиране? Хората със средни заложби имат духовно разбиране за половината неща, но не и за другата половина, като разбират някои части, докато не разбират други. Частите, в които имат духовно разбиране, са частите, които заложбите им могат да достигнат. Чрез слушане на общение за различните истини, свързани с вярата в Бог, те могат да стигнат до разбирането им и дори без ничии наставления могат да проумеят принципите в тях, които трябва да се схванат. Частите, в които нямат духовно разбиране, са частите, в които заложбите им не достигат. Без напътствие и наставление от другите те нямат принципи на практикуване, не могат да изпълняват дълга си нормално или да разрешават проблеми и се нуждаят от поене, напътствие и наставление, за да знаят как да вършат работа и да се справят с проблемите — това са проявленията на липсата на духовно разбиране. За хората със средни заложби може да се каже, че по принцип имат духовно разбиране, но нивото им на духовно разбиране е недостатъчно в сравнение с това на хората с добри заложби — те разбират само наполовина. Доколко е недостатъчно? Недостатъчно е в степента, в която схващат истините принципи — те не могат да изпълнят самостоятелно различни елементи от работата. И така, ако оценяваме хората с лоши заложби, като използваме това дали имат или нямат духовно разбиране, как трябва да подходим към това? Лесно ли е да се оцени? Хората с лоши заложби имат ли духовно разбиране? (Не.) Можеш да разбереш, че хората с лоши заложби нямат духовно разбиране само като погледнеш проявленията им, защото те само спазват правила. Хората без заложби всъщност нямат човешки дух, а липсата на човешки дух означава, че са лишени от духовно разбиране точно като зверовете. За такива хора не е необходимо да се оценява дали имат или нямат духовно разбиране. Когато човек без дух гледа на каквито и да било въпроси или си взаимодейства с различни хора, той не може да ги оцени и няма никакви възгледи относно положителните или негативните неща. Има само някои сметки за защита на собствените си интереси и избягване на загуби. Когато ти изразяваш даден възглед, ако те познава и знае, че имаш добри заложби и чисто възприемане и че си положителен човек, той се съгласява с твоя възглед. Но ако не те познава, те гледа отвисоко. Независимо колко правилен е твоят възглед или колко много е съобразен с истините принципи, той не го приема. Не знае, че това е правилно, не знае, че това е нещо, което хората трябва да приемат, и не знае колко полезен би могъл да му бъде този добър възглед или колко голяма помощ би могъл да му окаже — той не осъзнава всичко това. От друга страна, когато негативен човек изтъкне негативен възглед, ако този негативен човек е властен и е някой, за когото има високо мнение и когото почита, той приема негативния възглед дори ако знае, че това ще му причини вреда, след като го направи. Какъв човек е той? (Такъв, който няма заложби.) Това е човек, който няма заложби, което означава, че му липсва способността да разпознава нещата. С каквато и ситуация да се сблъска, той не може да я прозре и не знае нито един от принципите, към които трябва да се придържа; този тип човек може да извърши лоши дела, когато следва лоши или зли хора, и може да направи някои добри неща, когато следва добри хора — липсва му способността да разпознава нещата. Ето защо казвам, че той е мъртвец без дух. Хората с лоши заложби, след като са живели много години заедно с хора с добри заложби или с положителни личности, може да бъдат повлияни от това, което чуват и виждат, и могат да научат някои добри неща, да спазват някои добри правила и да се придържат към някои положителни изрази и начини на действие или положителни мисли и възгледи. Мъртъвците без дух обаче не могат дори да научат положителни мисли и възгледи, добри начини на действие и правила, добро мислене или някои положителни начини на живот и положителни общоизвестни факти от ежедневието, нито могат да се придържат към тях. Когато започнат да живеят самостоятелно, тяхната житейска ситуация — такава на един объркан човек — бива напълно разобличена. Това са проявленията на мъртъвците без дух.
Хората с духовно разбиране притежават поне средни заложби. Ако истината е по силите им и могат да я разберат, тогава са хора с добри заложби. Хората без духовно разбиране със сигурност са или такива с лоши заложби, или такива без никакви заложби — тези два типа хора определено нямат духовно разбиране. Само за хората с добри заложби може да се каже, че имат пълно духовно разбиране, докато хората със средни заложби имат средно ниво на духовно разбиране. Тоест има много въпроси, при които заложбите им не достигат и те не са способни да постигнат духовно разбиране. Могат да постигнат духовно разбиране и да се справят с нещата самостоятелно само по обикновени въпроси. Когато са изправени пред сложни въпроси или работа, която засяга множество аспекти, те не могат да се справят с тези неща самостоятелно, защото включените истини принципи са недостижими и неразбираеми за тях. Следователно нивото им на духовно разбиране е доста посредствено. Характерната черта на хората с лоши заложби е, че истините принципи са непосилни за тях и те само спазват правила, защото не могат да разберат истините принципи и дори не схващат какво представлява понятието за истините принципи, и вярват, че истините принципи са просто правила. Следователно е много ясно, че хората от този сорт нямат духовно разбиране. Основна характерна черта на липсата им на духовно разбиране е, че мислите и възгледите, които разкриват в разбирането си за различни хора, събития и неща, са изцяло изопачени. Как трябва да се разбира „изопачен“ тук? Това означава да си напълно откъснат от траекторията на мисленето на нормалната човешка природа и напълно откъснат от траекторията на нуждите на нормалната човешка природа — това е да бъдеш изопачен. Когато слушаш мисловната логика на това, което казват тези хора, я намираш за странна и всеки път, когато ги чуеш да изразяват някакъв възглед или да говорят за нещо, се чувстваш изумен. Какво означава „изумен“? Означава, че когато ги чуеш да казват нещо, чувстваш, че това е невероятно и си мислиш: „Как може да им хрумне такава идея? Защо е толкова различно от това, което мислят нормалните хора? Тази идея е толкова странна — защо ми се струва някак безсмислена?“. В сърцето си го намираш за особено неловко и абсурдно. Именно хората, чиито думи винаги карат другите да се чувстват изумени, са склонни към изопачаване — и то много. Например ти ги питаш: „Ял ли си нещо?“. Те отговарят: „Днес е доста студено“. Има ли някаква връзка между тези две неща? (Не.) Ти казваш: „Защо си облечен толкова леко днес?“. Те казват: „Днес пих чаша чай от джинджифил“. Има ли техният отговор някаква необходима връзка с твоя въпрос? Съдържа ли отговорът им нормално мислене и логика? (Не.) Как трябва да отговори някой с нормално мислене и логика? Би могъл да каже: „Облечен съм толкова леко, защото вътре е много топло, а освен това навън е много слънчево и температурата е сравнително висока“. Или би могъл също да каже: „Облечен съм толкова леко, защото току-що приключих с тренировката и ми стана горещо“. Но ако някой попита: „Защо си облечен толкова леко?“ и те отговорят: „Защото днес съм с обувки с пухкава подплата“, този отговор няма нищо общо с въпроса. Техният ход на мисълта и логиката, която следват, когато мислят, не съответстват на мисленето и логиката на нормалната човешка природа. Това е много странна идея и много странен ход на мисълта, който не би хрумнал на нито един човек с мисленето на нормалната човешка природа. И така, след като чуеш отговора им, чувстваш, че е неловко. Искаш да проведеш разговор с тях, но не можеш да се свържеш с тях — те винаги дават несвързани отговори, което прави невъзможно продължаването на разговора. Например една жена се учеше да прави дрехи и Аз я попитах: „Как напредваш в ученето да правиш дрехи? Можеш ли да правиш ватирани дрехи?“. Какъв би бил един отговор, който е съобразен с нормалното мислене и логика? (Или „Мога“, или „Не мога“.) Това би отразявало нормално мислене и логика. Или тя би могла също да каже: „Понякога се справям малко по-добре и инструкторът ми казва, че е добре, просто едва приемливо. Но що се отнася до някои от по-сложните части, работата ми не е задоволителна и трябва да се преработи“. Това отговори на човек с нормално мислене и логика ли са? (Да.) Как отговори тази жена без нормално мислене и логика? Аз попитах: „Сега можеш ли да правиш този вид ватирани дрехи?“. Тя отговори: „Учех се да правя този вид облекло, когато дойдох тук за първи път“. Аз попитах: „И така, можеш ли да го правиш сега?“. Тя все отговаряше: „Учех се да правя този вид облекло, когато дойдох тук за първи път“. Помислих Си: „Не разбирам. Учила си се да правиш този вид облекло, когато си дошла за първи път, така че можеш ли да го правиш сега? Защо не мога да разбера това?“. Когато чух отговора ѝ, почувствах, че беше неловко. Питах дали може да прави този вид облекло, а тя казваше, че се е учила да го прави, когато е пристигнала за първи път. Не разбрах как е успяла да превключи на тази тема — какво общо имаше това с въпроса дали може да го прави или не? Помислих Си: „Просто не мога да следя тази смяна на темата“. Дори когато попитах два или три пъти подред: „И така, сега можеш ли да го правиш?“, тя продължаваше да отговаря: „Когато дойдох за първи път, се учех да правя това и инструкторът ми ме напътстваше в правенето на това — основно работя върху това“. Все още не получих отговора, който търсех, и до ден днешен все още не знам дали тя може или не може да го прави. Анализирайте логиката на думите ѝ и защо е говорила по този начин. (В известна степен отговорът ѝ не е бил свързан с въпроса. Хората, които го чуят, ще се опитат да отгатнат какво има предвид, но пак няма да знаят дали тя наистина може или не може да го прави.) Искаше ли тя да Ми даде да разбера или не искаше? Искаше ли да Ми даде точен отговор? Ето, тя правеше намек: „Вече Ти казах, че когато дойдох за първи път, основно се учех да правя това и сега е минала една седмица — така че, разбира се, че мога да го правя. Не би ли трябвало да можеш да схванеш какво имам предвид? Как може да не разбираш?“. Можете ли да схванете това значение от нейния отговор? (Не.) Ако отговорът ѝ ти позволяваше да получиш точен отговор и да знаеш дали тя може или не може, тогава отговорът ѝ щеше да е логичен. Но нейният отговор ти дава само неясно значение и не ти позволява наистина да узнаеш дали тя може или не може. Хората, които винаги говорят по този начин, не са ли много объркани? Ако умишлено отговарят по този начин, тогава това е въпрос на характер. Ако не го правят умишлено и отговорът им няма необходима връзка с отговора, който се опитваш да получиш, тогава има проблем с тяхното мислене и логика. Ако има проблем с тяхното мислене и логика, не означава ли това, че имат лоши заложби? Не са ли склонни към изопачаване? (Да.) Това е проявление на склонност към изопачаване. Тази жена мислеше: „Казвам Ти, че се учех да правя това, когато дойдох за първи път, така че неизбежният резултат е, че мога да го правя“. Това, което тя искаше да предаде, беше отговорът: „Мога да го правя“. Въпреки това хората с нормално мислене не получават точен отговор, след като чуят това. Следователно отговорът ѝ „Учех се да правя това, когато дойдох за първи път“ нямаше логическа връзка с това, че искаше да предаде, че може да го прави. И така, отговорът ѝ не се ли състоеше от объркани думи? (Да.) Да говориш объркани думи, докато мислиш, че можеш да общуваш добре и че вече си отговорил на въпроса — това не отразява ли лоши заложби? (Да.) Това е едно от проявленията на лошите заложби. Този човек няма мисленето и логиката на нормалната човешка природа. Както и да я питаш, тя няма да може да осъзнае каква е същината на проблема или защо продължаваш да питаш едно и също нещо. Когато попиташ за трети път, тя пак ще даде същия отговор и дори ще загуби търпение, като си мисли: „Защо продължаваш да питаш? Аз вече ти казах, а ти пак не схващаш и продължаваш да питаш!“. Дори след като е била попитана три пъти, тя няма да може да осъзнае, че отговорът ѝ е неясен и не е това, което другият човек търси, че трябва да промени формулировката си и ясно да заяви дали може или не може, а не да кара другия човек да гадае. Тя не е способна да осъзнае как думите ѝ карат другите да се чувстват или как другият човек реагира, след като ги чуе — тя не може да осъзнае нищо от това. Това показва, че тя няма заложби. Колкото и пъти да я питаш, тя ще дава същия отговор и дори ще чувства, че това, което казва, е искрено и не е лъжливо, като си мисли: „Колкото и пъти да попиташ за едно и също нещо, аз дадох същия отговор — практикувам да бъда честен човек и казвам каквото ми е наум“. Това не е ли отражение на лоши заложби? (Да.) Когато питаш за Иван, този тип човек винаги говори за Драган и Петкан. Когато питаш за Драган и Петкан, той винаги говори за Иван. Хората без нормално мислене имат объркани мисли и мисленето им е хаотично. Това е основно проявление на лошите заложби. В обобщение, това са проявленията на хората с различни заложби. Независимо дали оценяваш заложбите им по способността или липсата на способност да разбират и да прилагат истините принципи, или по това дали имат или нямат духовно разбиране, това са проявленията. Въпреки че говорихме с малко по-общи понятия, не можете ли в общи линии да свържете Моите слова с реалния живот? (Можем.) И така, не обобщихме ли горе-долу темата за заложбите? (Да.) С това приключва обсъждането ни на темата за заложбите.