Първата практика за стремеж към истината: избавяне

Избавянето от преградите между човека и Бог и от враждебността на човека към Бог

I. Избавяне от представите и фантазиите на човека за Бог: Избавяне от представите и фантазиите на човека за Божието дело

Е. Божието дело не променя вродените дадености на хората; целта му е да промени покварения им нрав

На последното събиране продължихме да общуваме по темата „как човек да се стреми към истината“. Какво беше основното съдържание на общението? Общувахме за разликите между вродените дадености на хората и техния покварен нрав, а също така общувахме и конкретно за тези два аспекта. Чрез общението имате ли определено разбиране за делото, което Бог възнамерява да извърши, и кои аспекти у хората Бог иска да промени, като спасява хората? (Да. Чрез последното Божие общение разбрах, че това, което Бог възнамерява да промени с делото Си, е поквареният нрав на хората.) Като спасява хората, Бог възнамерява да ги избави от техния покварен нрав; Той не възнамерява да променя вродените им дадености, нали? (Така е.) Бог изразява истината и предоставя истината на хората, и използва различни методи на делото — всичко това е насочено към покварения нрав на хората. Чрез делото Си Бог дава възможност на хората да се отърват от нрава, на който разчитат за оцеляване и който е покварен от Сатана. По този начин Божиите слова и истината се влагат в хората и стават техен живот. Това е крайният резултат, който Божието дело цели да постигне. Какво схванахте от общението по този аспект? Кое съдържание ви направи най-силно впечатление? Помислете малко за това. (Последното Божие общение ми помогна да коригирам един погрешен възглед, който имах. В миналото мислех, че Бог ще промени присъщите заложби, способности и индивидуалност на хората, но чрез Божието общение разбрах, че Бог не върши свръхестествено дело. Божието дело е да промени покварения нрав на хората и техните различни погрешни мисли и гледни точки, а те са неща, които принадлежат на Сатана. Чрез практикуване на Божиите слова се възстановява нормалната човешка природа на хората, а съвестта и разумът им стават все по-нормални. В същото време разбрах и колко важен е стремежът към истината. Само чрез стремеж към истината и практикуване на истината е възможно справянето с нашия покварен нрав; когато Божиите слова станат наш живот, ние постигаме спасение от Бог. Тези два аспекта на Божието общение ми направиха относително дълбоко впечатление.) Съдържанието на последното общение включваше истина, свързана с виденията; то включваше някои конкретни аспекти на Божието дело, обектите на Божието дело и резултатите, които то цели да постигне. Въз основа на съдържанието, за което се общуваше, възникнаха някои конкретни въпроси. Тези въпроси включват това кои проявления в ежедневието се считат за вродени дадености на човека, кои проявления отразяват неговия характер или неговата човешка природа същност — тоест това, което обикновено наричаме проявления на това дали човешката природа на даден човек е добра или лоша — и кои проявления са разкриване на покварен нрав. Това са конкретни въпроси, нали? Въпреки че когато общувахме по тази тема преди, дадохме някои примери, те не бяха много целенасочени или конкретни. Днес ще общуваме конкретно по този въпрос, за да разграничим проявленията, които хората разкриват и които са вродени дадености, тези, които се отнасят до техния характер, и тези, които попадат в категорията на покварения нрав, като разграничим специфичните проявления на тези три аспекта. По този начин ще стане по-ясно как хората трябва да съотнасят множеството проблеми, с които се сблъскват в ежедневието си, с тези три аспекта въз основа на Божиите слова и истината. Това включва кои разкривания на хората са вродени аспекти на нормалната човешка природа, на които не е нужно да се обръща внимание или които не е нужно да бъдат въздържани; кои аспекти са разкриване на проблеми с човешката природа на хората и как те трябва да ги променят и коригират или да ги разрешат чрез търсене на истината; и кои проявления попадат в категорията на покварения нрав, както и как хората трябва да стигнат до разбиране на същността на този нрав, да се справят с него и да се отърват от него чрез приемане и практикуване на истината. Всички тези неща имат конкретни проявления и разбира се, включват конкретни пътища на практикуване. В зависимост от различните проявления на хората ще общуваме за принципите и пътищата на практикуване, така че хората да разберат как да се изправят пред тези проблеми и да ги разрешат, да имат по-конкретни нагласи и пътища на практикуване при различните проблеми. Добре ли звучи да се общува по този начин? (Да.)

4. Какво представляват вродените дадености

Преди общувахме два пъти по трите въпроса за вродените дадености, човешката природа и покварения нрав. Въпреки че не обяснихме конкретно към кой от тези три въпроса спадат проявленията и разкриванията на хората по целенасочен начин, все пак дадохме някои примери, докато общувахме по всеки въпрос. В предишни общения, когато засягахме тези три въпроса, ние също така общувахме и за същността на тези въпроси или за пътищата и принципите на практикуване, които имаха отношение. Сега, относно трите въпроса, които току-що споменах, искам първо всички да обсъдите за какво се отнасят вродените дадености. Всички можете да общувате за това в най-общи линии, за да придобиете първоначално основна представа. (Боже, вродените дадености отнасят ли се до заложбите, способностите, вродената индивидуалност и инстинктите на човека?) Вече сме общували по това съдържание, така че всички би трябвало да сте запознати с него. Има ли и други? Силните страни и външният вид считат ли се за вродени дадености? (Да.) Ами семейният произход на човека? (Да, това също.) Също така режимът на живот и навиците, свързани с начина на живот, нали? Нещо друго? (Също интереси и хобита.) Има малка разлика между интереси и хобита и силни страни. Добавянето на интереси и хобита внася повече конкретика. Нека ги изброим поред: първо е семейният произход. Второ е външният вид. Трето е индивидуалността. Четвърто са инстинктите. Пето са заложбите. Шесто са силните страни. Седмо са интересите и хобитата. Осмо са способностите. И след това навиците, свързани с начина на живот, и режимът на живот. Последните две си приличат, но имат някои специфични разлики. Общо правят десет. Хайде, прочетете ги. (Едно: семеен произход. Две: външен вид. Три: индивидуалност. Четири: инстинкти. Пет: заложби. Шест: силни страни. Седем: интереси и хобита. Осем: способности. Девет: навици, свързани с начина на живот. Десет: режим на живот.) Всички те са вродени дадености на хората. Не трябва ли също конкретно да общуваме за вродените дадености? Без общение, можете ли сами да направите правилните разграничения? (Не.) В какви ситуации не можете да направите разграниченията? (Понякога, когато виждаме определени проявления у някого, не можем да кажем дали те отразяват неговата индивидуалност или инстинкти, или са разкривания на покварен нрав.) (Също така навиците, свързани с начина на живот, и режимът на живот — преди мислех, че те се формират въз основа на придобити условия на живот и среда; не осъзнавах, че могат да са вродени дадености.) Виждаш ли, когато раздробим някое подробно и конкретно съдържание в рамките на една основна тема, на повърхността изглежда, че познаваш тази конкретика, но в реалния живот малко ги бъркаш; все още не си много наясно как да ги различаваш, нали? (Така е.) Все още се нуждаем от конкретно общение по този въпрос.

5. Разликата и връзката между вродените дадености, човешката природа и покварения нрав

Относно трите аспекта, които току-що споменахме — вродени дадености, човешка природа и покварен нрав — нека изброим някои конкретни точки на съдържанието на вродените дадености и да общуваме подробно по всяка една от тях. За човешката природа и покварения нрав няма да ги изброяваме. Докато общуваме за конкретното съдържание и проявленията на вродените дадености, ще засегнем също и някои проявления на човешката природа и разкриването на покварен нрав. Когато общуваме за тях, можете да отличите и разграничите дали те принадлежат към вродените дадености, които не е нужно да бъдат променяни, или принадлежат към проблеми с характера на хората или техния покварен нрав, с които трябва да се справите чрез търсене на истината. Чрез провеждане на конкретно общение, като използваме конкретни примери и въпроси, разграниченията ще станат по-ясни, нали? (Да.)

Пример 1: Отгледан в бедно или в богато семейство

Някои хора произхождат от бедни семейства и са в неблагоприятно икономическо положение. Те живеят в ограничени условия; винаги са закъсали за пари и трябва да пресмятат и да планират всеки разход. Когато става въпрос за харчене на пари, техният подход е да си правят сметката за всяка стотинка. Родени са в такива семейства и при такива условия. Към кой от трите аспекта, за които общувахме, спада това? Дали е вродена даденост, човешка природа или покварен нрав? Това е аспект от техния семеен произход, който е вродена даденост, нали? (Да.) Добър или лош е този семеен произход? (От човешка гледна точка е лош.) Те се борят да свържат двата края, семействата им са бедни, икономическите им условия са такива, че не са заможни или състоятелни — това са въпроси, свързани със семейния им произход. Въпреки че този тип човек е роден в бедно семейство, никога не е ял хайвер, никога не е носил маркови дрехи, никога не е имал възможност да се наслади на различни луксозни стоки и никога не е бил в контакт с нищо от висок клас или с каквито и да било заможни личности или известни хора, той притежава съвест и разум. Когато общува с другите, той никога не се възползва от тях. Когато вижда някой да се наслаждава на хубави неща или вижда някой състоятелен човек, въпреки че изпитва завист, никога не си помисля да открадне или да заграби притежанията на другите. За кой аспект се отнася разкриването на този тип човек? (За неговия характер, неговата човешка природа.) Отнася се до неговата човешка природа. Добро или лошо е проявлението на неговата човешка природа в този аспект? (Неговата човешка природа е добра и порядъчна.) Това все още не може да се счита за порядъчно; означава просто, че той не се възползва от малки облаги и не ласкае богатите. Способен е да се отнася правилно към такива въпроси. Каква е човешката природа на този тип човек? (Неговата човешка природа е относително добра.) Това е обективно твърдение; неговата човешка природа е относително добра, което означава, че по отношение на характера си той в относителна степен притежава почтеност и достойнство. Въпреки че семейният му произход е беден и не е знатен, той не презира бедните и не се отнася благосклонно към богатите, нито се възползва от другите. Има и друг тип хора: те са родени в заможно семейство или както биха казали невярващите: „Родени са със сребърна лъжичка в устата“. Никога не им се е налагало да се тревожат за храна или облекло и всичко им е дадено наготово; каквато и храна да искат да ядат, тя им е подръка. Семейните им условия са особено добри и родителите им се отнасят много добре с тях. За кой аспект се отнася това? (Това също се отнася до семейния им произход.) Семейният произход на човека е вродена даденост. Въпреки че този тип човек има особено добър семеен произход, с добри икономически условия и без притеснения за храна или облекло, и е видял хубави неща и е преживял това, което светът предлага, когато общува с другите, ако види някого, който е по-добър и по-способен от него самия, или който значително се отличава в някоя област, или който има авторитет сред хората, той изпитва завист и си блъска главата как да го омаловажи. За кой аспект се отнасят тези проявления? (Мисля, че се отнасят както до покварения нрав, така и до човешката природа.) Точно така. Тези проявления се отнасят както до неговата човешка природа, така и до неговия покварен нрав. Когато този тип човек види някого по-добър от себе си, той изпитва завист, омраза и иска да го потисне, измъчва и изключи; иска да го надмине. Ако има само тези мисли, но не действа според тях, той е човек с лоша човешка природа — зла ли е неговата човешка природа? (Да.) Ако въз основа на тази зла човешка природа той изпитва непокорство, когато види някого по-добър от себе си, съди го зад гърба му и дори предприема непочтени ходове, за да го потисне, това са конкретни проявления на покварен нрав. Каква е същността на този покварен нрав? Жестокост. Тези проявления се отнасят както до човешката природа, така и до покварения нрав. Въпреки че семейните условия на този тип човек са добри и той се храни и облича добре, и би могло да се очаква, че притежава проницателност и проявява търпимост към другите, когато общува с хората, той винаги иска да се възползва от тях и винаги е твърде пресметлив. Когато излиза някъде с други хора, той издребнява за това кой е похарчил повече пари и кой е платил пътните разходи, като не желае да похарчи дори една стотинка повече. Когато работи с други хора, винаги пресмята кой е свършил повече и кой по-малко и винаги мисли как да се скатае. За кой аспект се отнася това? (Отнася се за неговата човешка природа.) Кой аспект на човешката природа? (Егоизъм и низост.) Егоизъм и низост, обича да се възползва от другите, липсва му почтеност и достойнство — това се отнася до неговия характер. Когато общува с хората, той е пресметлив и обича да се възползва от другите, дори ако изгодата е само една стотинка, и търси всяка възможност да получи изгода. Независимо дали е от обществен или частен източник, или дали е от млади или стари хора, той се възползва от всички. Без значение кой е, той не се колебае и се възползва винаги когато се появи възможност. Особено дребнав и пресметлив е в отношенията си с другите. Например, последния път ти си го помолил за услуга и сега той смята, че си му длъжник. Ще измисли всевъзможни начини да те накара да върнеш услугата, като тя трябва да е дори по-голяма от тази, която той ти е направил; само тогава чувства, че е на сметка. Това не е ли прекалена пресметливост? (Да.) Това е прекалена пресметливост, особена дребнавост към другите и голямо лукавство. Въпреки че не му липсва нищо по отношение на храна и облекло и се радва на по-добър живот във всички аспекти в сравнение с другите, винаги когато види някого с нещо, което не е виждал преди, той иска да го използва за малко и да го изпробва. Изпитва нужда да има всичко, което имат другите. Ако го няма, се чувства некомфортно и неуравновесено в сърцето си до такава степен, че губи апетит и не може да спи; едва когато самият той го притежава, се чувства удовлетворен. Какъв проблем е това? (Това все още е проблем на човешката природа.) Тези конкретни проявления са проблеми на неговата човешка природа, а не на неговите вродени дадености. Вродените дадености се отнасят само до семейния му произход и семейните обстоятелства, на които може да се наслаждава, докато начините, по които постъпва и се справя с нещата, се отнасят до неговата човешка природа. Неговите разкривания и проявления, като например нагласите, методите и подбудите за начина, по който постъпва и се справя с нещата, се отнасят до въпроса с неговия характер; това все още не достига нивото на покварения нрав. Той е егоистичен, дребнав, прекалено пресметлив, лукав и обича да се възползва от другите — това проявления на добра или лоша човешка природа ли са? (Това са проявления на лоша човешка природа.) Всичко това са проявления на непочтеност и лоша човешка природа. Видими и осезаеми ли са за другите тези проявления на лоша човешка природа? (Да.)

Пример 2: Хубава външност и високи академични квалификации

Някои хора имат правилни черти на лицето и са родени с големи, блестящи и интелигентни очи, които изглеждат живи и изразителни. Още от детството си те са доста харесвани. Към кой аспект спада това? (Това се отнася до техния външен вид.) Външният вид принадлежи към вродените дадености, нали? (Да.) Да имаш големи очи и правилни черти на лицето, като по рождение притежаваш предимството на добрия външен вид — това аспект на покварения нрав ли е? (Не.) Отнася ли се до въпроси на човешката природа? (Не, не се отнася.) Не се отнася нито до човешката природа, нито до покварения нрав, така че нищо не е нужно да се променя. Вродените дадености са по рождение; хората са родени с такъв външен вид и не са претърпели никакво изкуствено подобрение или промяна. Те просто са си такива. Въпреки че по природа изглеждат добре, те винаги са объркани, когато се справят със сложни проблеми в ежедневието, и не знаят как да ги разрешат. Липсва им също така проницателност по отношение на хора, събития и неща. Не им е ясно с кого могат да общуват и кого трябва да отбягват. Не знаят кой е зъл и кои връзки могат да донесат неприятности. На двадесет и няколко години те не знаят тези неща и дори на тридесет или четиридесет, въпреки че имат известен житейски опит, все така не знаят. Въпреки че имат големи, изразителни очи, умът им е доста объркан. Какъв вид проблем е това? (Това проблем с техните вродени заложби ли е?) Вродените им заложби не са много добри. Те никога не могат да намерят принципите, когато си взаимодействат с другите и се справят с нещата, и не могат да прозрат различните типове хора. Другите често ги мамят, пързалят и разиграват. Какви са заложбите на този тип човек? (Заложбите му са относително лоши.) Заложбите му не са добри. Да имаш изразителни очи не означава непременно да имаш мъдър ум. Въпреки че по отношение на вродените си дадености той има добър външен вид, заложбите му не са страхотни. Има обаче едно нещо: през ученическите си години той се е справял отлично с усвояването на знания от учебниците; можел е бързо да запаметява литература и когато е учел математика, физика и химия или нов език, бързо е схващал предмета. Безпроблемно е влязъл в университет, записал е магистратура и е получил докторска степен. Към какво трябва да спада това? Може ли да спада към добрите му заложби? (Не.) Тогава към какво спада? (Спада към силните му страни, които са негова вродена даденост.) Точно така. Този тип човек се справя отлично с ученето, усвояването на знания и академичните предмети. Бързо схваща знанието от книгите и нещата, които са теоретични и се основават на правила, като например аспекти, свързани с професионални умения и технологии или формули и правила по математика, физика и химия, и ги помни много добре. Този тип човек се справя отлично с научаването на тези неща и има особен усет към тях. Може да ги разбере от един поглед и е особено добър на изпити и в отговарянето на въпроси; що се отнася до отговарянето на въпроси, той го прави с лекота — точно тук може най-добре да разгърне силните си страни. Може да се каже, че този тип човек плува в свои води в морето на знанието. Представляват ли тези проявления неговите заложби? (Не.) Те представляват само това, че той има определена силна страна. Този тип човек показва особено отлични резултати в областта на знанието, като позволява на хората да видят, че силната му страна в тази област изпъква. Тъй като има тази силна страна и тъй като е постигнал определени успехи — придобил е магистърска и докторска степен и е получил високо образование — сред другите хора той вижда себе си като знаеща личност, учен и интелектуалец на високо ниво. Колкото повече книги чете, толкова повече смята, че е бележита личност, човек, който превъзхожда другите, и че всички останали са обикновени, без познания, неспособни да разберат ума му или да го прозрат, и не са на същото ниво като него. В резултат на това той често смята, че превъзхожда другите, и смята себе си за изключителен и необикновен. Какво проявление е това? (Покварен нрав.) Кой аспект на покварения нрав? (Надменност.) Неговият надменен покварен нрав още повече го кара да гледа отвисоко на масите и на хората от всички слоеве на обществото, след като е придобил високо ниво на образование. Поради високата си степен и диплома, след като е повярвал в Бог, той винаги иска да има решаващата дума в църквата и се домогва до това да бъде водач. Всеки път, когато има избори, той се надява да бъде избран. Ако не бъде избран, става негативен и се отписва като безнадежден. Каквото и да кажат водачите и работниците, той не иска да ги слуша и иска да се съпротивлява. Какъвто и дълг да му бъде възложен, той изпитва неприязън към това назначение и съди задкулисно. В сърцето си той си мисли: „Ти нямаш много познания. В думите ти липсва логика. В дъното на душата си те гледам отвисоко като църковен водач. Отказвам да отстъпя пред теб! Не си мисли, че ти си по-добър от мен. Нека се сравним — нека видим кой какво може. Нека видим кой може да рецитира повече Божии слова и кой може да сподели по-висше разбиране. Ако твоето общение не е толкова добро, колкото моето, отказвам да отстъпя пред теб! Въпреки че ти беше избран за водач, не е нужно да те слушам, да изпълнявам всичко, което искаш от мен, или да се подчинявам!“. Що за проявление е това? (Покварен нрав.) Това е конкретно разкриване на покварен нрав. Отнася ли се това до човешката природа? Тъй като този тип човек има природна силна страна и на тази основа учи задълбочено, придобива много знания и социален статус, той смята, че превъзхожда другите, чувства се неповторим и иска да говори отвисоко на всички останали и да се държи властно; сред хората той винаги иска да бъде този, който води, а другите да го слушат — има ли този тип човек проблем със съвестта и разума си? (Да, има.) Какъв вид проблем е това? Силната му страна много е улеснила постигането на високо ниво на образование чрез учене. Самата силна страна проблем ли е? Силната страна сама по себе си аспект на покварения нрав ли е? Проявление ли е на лоша човешка природа? (Не.) Тъй като обаче има тази силна страна, той е придобил много знания и е постигнал високо ниво на образование, като се е равнявал по оценката на обществото и неговото определение за статус. Това го е накарало да вярва, че трябва да има решаващата дума в църквата, да бъде елитът сред всяка група хора и да бъде над всички останали. Такава човешка природа има ли някакъв разум? Добра ли е такава човешка природа? (Неговата човешка природа не е добра.) По какви начини не е добра неговата човешка природа? (Липсва му разум и съвест; винаги иска да бъде над другите.) Това, че винаги иска да бъде над другите, отчасти се дължи на покварен нрав. От друга страна, от гледна точка на човешката природа, това не е ли донякъде безсрамно? (Да.) Божият дом не е обществото. Сравнява ли Божият дом образователната квалификация, когато избира водачи? (Не.) На какво основава Божият дом избора си на водачи? Основава се на истините принципи, нали? (Да.) В Божия дом изборът на водачи се основава на истините принципи, а не на това кой има по-високо образование. Той знае ли принципите за избиране на водачи? Знае ги, но се отнася към тези принципи просто като към бюрократични клишета и просто като теории и не знае как да ги практикува или прилага в ежедневието. Постоянно разпространява идеята, че само онези с високо образование имат добри заложби, могат да разберат истината и могат да водят другите. Тъй като има високо образование, известни познания и социален статус, като си мисли, че Божият дом функционира по същия начин като обществото, той използва своите знания и високо образование като капитал, за да се опита да има решаващата дума в Божия дом. Иска да замени принципите за избиране на водачи в Божия дом със своите собствени начини, по които гледа на хората и се справя с нещата, и със своите собствени подходи, гледни точки и възгледи относно общественото положение и статуса. Това не е ли липса на разум? (Да.) По какъв друг начин се описва липсата на разум? (Да си безсрамен.) На прост език това е безсрамие; казано по друг начин, този тип човек има много слабо здравомислие. Виждаш ли, въпреки че е получил т.нар. висше образование и е прочел много книги, нито една от тези книги, нито който и да било учител или преподавател никога не го е научил как да действа така, че да има разум. След като е научил много неща от книгите, той вместо това смята, че е придобил капитал и превъзхожда обикновените хора. Въпреки че силната му страна не е негативно нещо и е вродена даденост, тази силна страна може лесно да доведе до определена последица — тя го кара да стане надменен и самонадеян, да загуби разума си и да стане нагло безочлив и безсрамен. Въпреки че е прочел много книги и е натрупал много знания, той не разбира значението на думата „срам“. Следователно, след като е придобил някаква образователна степен, той използва това като капитал, за да се перчи навсякъде, и иска да го използва, за да придобие статус в Божия дом и да има решаващата дума. Мисли си: „Имам високо образование и научавам нещата бързо, което означава, че имам добри заложби. Нещо повече, силно начетен съм, видял съм много свят и съм съобразителен, така че съм пригоден да водя другите“. Подтекстът е, че неговите знания и силни страни са истината. Всичко това са проявления на липса на разум. Има ли почтеност този тип човек, на когото му липсва разум? Има ли достойнство? (Не.) Липсата на почтеност и достойнство — това проявление на добра човешка природа ли е или на достойна за презрение, низка човешка природа? (Това е проявление на достойна за презрение човешка природа.) Такива хора нямат добра човешка природа. Това, което ценят най-много, е собственото им образование, социален статус, лична стойност и реноме. С тези неща като свой капитал те са изключително надменни и самонадеяни и искат да имат решаващата дума. Това е проявление на достойна за презрение човешка природа. Този въпрос включва два аспекта: единият се отнася до тяхната човешка природа, а другият — до техния покварен нрав. Гледната им точка по въпросите и отношението и възгледите им при справянето с проблемите са свързани с тяхната човешка природа. Този вид човешка природа води до това да развият конкретни действия, проявления и разкривания, които са израз на покварен нрав.